Тетевен е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2009 г. е 10 613 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.

Тетевен се намира в планински район, в долината на река Вит, между две части на Стара планина – Златишко-Тетевенската и Васильовската планина. Обграден е от върховете Петрахиля, Трескавец, Острич и Червен.

Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч.

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II – IV век. Едни от първите обитатели на местността са траките от племето серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да се издигне от руините и през 50-60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1870 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените частни революционни комитети, а след това основава комитет и в Тетевен. След обира при Арабаконак, който е по инициатива на членове на Тетевенския и Етрополския комитет, след предателството и показанията на много от тях Тетевенският и другите комитети от региона са разгромени; мнозина са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение и в Опълчението през Руско-турската война.

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. българина Въльо Стоилов Мечката от Тетевен, предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците. Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.