Тетевен – пълна информация за забележителностите на града и региона

Защо да посетим Тетевен?

„Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден kрай“. 

/Иван Вазов/

Като чуден kрай описва именитият поет и писател Иван Вазов Teтевен и именно уникалната неповторима природа и кристалният планинински въздух отличават града от останалите старопланински градчета и очароват посетителите му.

Тетевен лежи в китна долина по поречието на река Бели Вит, заобиколен от скалисти и гористи върхове. Най-високите Петрахиля, Трескавец, Острич и Червен гордо са изправили снаги и сякаш бдят над него. Скалите се редуват с тучно зелени гори, примамващи със скрити горски пътеки, диви плодове и омайни полски цветя. Река Бели Вит, извираща в близост до село Рибарица, си е проправила път и разсича града през средата. Тиха и ромоляща като поток или кафява и буйна, заплашваща да излезе от коритото си след обилни дъждове, реката дарява прохлада в летните горещини.  Над нея са изградени мостове, които свързват двете части на града и разкриват чудни гледки към околните върхове.

В тази публикация освен за прекрасната природа, ще ви разкажа и за забележителнотите в Тетевен и региона, планинските маршрути и екопътеките, които тръгват от тук, с какви активности да разнообразите престоя си, къде да отседнете, кои от местните специалитети да опитате. Приятно четене!

Къде се намира Тетевен?

Тетевен се намира само на 120 км от София и 70 км от областния град Ловеч, така че не се колебайте, а скачайте в колата или междуградския автобус. Редовна автобусна линия тръгва всеки ден от Централна автогара София, разписанието ще намерите тук. На входа на града ще ви посрещне паметникът на родения в Тетевен революционер Петко Милев Страшния, който вдигнал високо ръка, ви приветства за добре дошли.

Въпреки отдалечеността си от Варна – 362 км и от Бургас – 355 км, Тетевен е предпочитано място за почивка от хората, живеещи на морето. Голяма част от тях си закупуват къщи в околността, привлечени от красотата на този планински район, стоящ между два дяла на Стара планина – Златишко-Тетевенския и Васильовския.

Кога да посетим Тетевен?

На практика през цялата година. Климатът в града е мек и няма големи температурни амплитуди. Пролетта ще ви очарова с прясно раззеленилата се гора, прегърнала града от всички страни. По улиците и покрай реката цъфтят дръвчета, носят се птичи песни, а китните градинки омайват с пъстротата на лалета, зюмбюли, нарциси и минзухари. Лятото е идеалното време да се скриете в прохладните сенки на екопътеката „Под пръските на водопада“, да отморите с питие край някой басейн или да скочите в освежаващите вирове на река Вит. Есента безспорно е царица на сезоните. Балканът сякаш избухва в огнени пламъци, обагрен от всички нюанси на жълтото, оранжевото и червеното. А зимата всичко утихва и заспива. Под завивките на прясно навалелия сняг коминчетата пушат, прозорчетата светят, а наоколо е тихо и спокойно. Идилия. Успях ли да ви заинтригувам?

Забележителности в Тетевен

За любителите на историята ще е интересно да разберат как се е развивал градът през вековете. Нека ви разкажа за някои от основните забележителности, които си заслужава да посетите.

Историческия музей

Историческият музей на града предлага на посетителите си отделите Възраждане, Етнография и Археология. Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта на 32-ро място. Към музея през 1932 година е посторен Дом-паметник в знак на признателност към паметта на загиналите за свободата тетевенци.

Работно време: от понеделник до петък 09:00- 17:00ч., събота и неделя 10:00 – 12:00ч., 13:00 – 17:00ч. Цена на билета – 3,00лв, за деца до 7г. – безплатно.

Кратка история на Тетевен

Благодарение на благоприятния климат районът на Тетевен е бил заселен още от дълбока древност. Намерените на вр. Трескавец керамични предмети датират от ранножелязната епоха и водят към едни от първите обитатели на местността – траките от племето серди. Името Тетевен за първи път е открито в писмен материал от 1421 година. Някои изследователи смятат, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града. Според други източници името идва от старобългарската  думата „тетива“, защото погледнат отвисоко, Тетевен е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит.

През 16– 17 век Тетевен е богат и процъфтяващ.  Населението се увеличава, търговията се разраства и градът получава прозвището Алтън Тетевен (Тетювен) или Златен Тетевен. Къщите на Алтън Тетювен са големи, построени от камък  и дърво, с просторни чардаци и богато подредени стаи. Ползващ се със статут на вакъфско селище, градът успява да запази българския дух по време на османското владичество. Развиват се цели 27 занаята, търговците просперират и изнасят стоките си извън пределите на страната. В дюкяните на покритата градска чаршия се редуват изделията на железари, папукчии, бакърджии, грънчари, абаджии, самарджии, а в уличката към манастира „Св. Илия” са разположени работилничките и дюкяните на прочутите майстори златари.

Този Алтън Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е ограбен и опожарен. Близо 5000 души, мъже, жени и деца са изклани, а останалите се разбягват по различните краища на България. От 3000 къщи в града оцелява само една. Възстановяването е тежко, но градът успява да се издигне от пепелта и в средата на 19-ти век, благодарение на резбарството, кожухарството и абаджийството, се превръща в един от занаятчийските центрове на България.

През 1871 г. в близкото село Гложене Васил Левски основава един от най-многочислените революционни комитети, след което основава комитет и в Тетевен.

На 25 май 1876 г. в метността Костина до село Рибарица загива Георги Бенковски при устроена от турците засада. Сподвижниците му са заловени. Спасява се само Захари Стоянов, който скача в река Костина и нейните води го отнасят надолу по течението.

 

Църквата Свети Всех Святих

Зелените куполи на църквата Свети Всех Святих се виждат отдалеч и ви приканват да се потопите в тишината на уютния й двор, от който се разкрива великолепна гледка към Балкана. Любимо място на тетевенци, църквата е построена върху подпорната стена на някогашната църква, съществувала до опожаряването на града. Строена през 30-те години на 19 в. в продължение на 4 години, църквата е монументална, но не впечатлява само с размера си. Красивата часовниковата кула, зелените куполи, под които се крият големите камбани, прекрасната дърворезба и иконостаса заслужават вниманието ви. На гърба й се намира църковното гробище. Според някои от местните хора там е погребано тялото на Бенковски.

Манастира Свети Илия

Манастирът е основан по време на Втората българска държава. Предание гласи, че цар Иван Шишман дарил на манастира дървен кръст, обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Църквата е двукуполна, стените на олтара са полукръгли и очертават трилистник. Иконите са вградени в Иконостаса, а орнаментите са със сюжети от растителния свят и са резбовани от майсторите на Тревненската школа. Църквата като по чудо остава невредима по време на кърджалийския погром през 1801 година.

През годините манастирът е бил важен книжовен център с килийно училище, училище за свещеници и книгопастреница (библиотека), в която се съхранявали старопечатни книги от 18 в. и икони от 17 и 18 в.

Площад Сава Младенов

Площадът е емблематично място в града и е кръстен на родения в Тетевен сподвижник на Васил Левски и четник в Ботевата чета Сава Младенов. Площадът е домакин на различни събития и любимо място за срещи на тетевенци. През последната година е изцяло реновиран. Настилката е обновена с мотиви на везана шевица, изграден е фонтан, наоколо са засадени саксии с цветя. За децата има детска площадка, а самият площад е място за каране на ролери, тротинетки и колела. На сцената се честват празници и се провеждат различни културни мероприятия, концерти, рецитали, изложения. В края на месец юни тук се организира и Празника на тетевенската саламура.

Тук се намира и сградата на Община Тетевен.

Бобевската къща

Построена през 1852 година от майстор Йончо Хаджи Йончев, Бобевската къща е една от най-красивите в града. В нея се е укривал Васил Левски и са се провеждали събрания на революционния комитет. Намира се в близост до пожарната и хотел Тетевен. Не е отворена за посещения.

Хаджи Ивановата къща

Построена е през 1848 година. Експозицията е частна и в нея са изложени вещи, документи и предмети на двата известни тетевенски възрожденски рода – Хаджи Ивановия и Михал Койчевия. На входа на втория етаж има скривалище на Васил Левски, който се е укривал и тук. Дълги години къщата функционира като механа с жива музика.

Йорговата къща

Йорговата къща е единствената къща, оцеляла по време на кърджалийските набези и опустошителния пожар, унищожил града през 1801 година. Образец за архитектурата от времето на Алтън Тетювен, къщата е двуетажна, с пет богато дърворезбовани помещения и голям чардак.

 

Активности в града

Как да разнообразите престоя си в Тетевен? Ето няколко предложения.

Екопътека Под пръските на водопада

Красива по всяко време на годината, екопътеката е изключително лесна и приятна за разходка. Пътеката се вие под дебелите сенки на високи широколистни дървета. Пресичат се дървени мостчета, минава се покрай отвесна скална стена. Ще затаите дъх до живописния „малък“ водопад и накрая ще стигнете до беседка, в която може са поседнете и да се насладите на пейзажа.

Срещу беседката е водопад Скока, обикновено пълноводен, но най-буен след продължителни дъждове. През зимата се случва да замръзва. Обърнете внимание и на малкия водопад вдясно от Скока, който се спуска на тънка струйка от голяма височина, но е пълноводен след дъжд.

 

• Как да стигнете?

В центъра на града ще видите кафява табела „Водопад Скока“, която води към екопътеката. Шофира се около 3,5 км до импровизиран паркинг. След него е началото на маршрутът.

Препоръка: Ако не се притеснявате да ходите, оставете колата в центъра до открития пазар и отидете пеша. Гледките по пътя си заслужават.

Въжен парк Адреналин

Разположен е в борова гора срещу хотелски комплекс Здравец и предлага въжена градина с 26 препятствия. Двупосочният въжен тролей с дължина 65 метра е уникален по рода си в цяла Европа. Освен препятствията, паркът предлага и катерене по изкуствена стена, лъвски скок с дължина 15 м и пейнтбол.

Работно време: всеки ден от 08:00 до 20:00ч.

Боева могила

Боева могила се намира в подножието на връх Червен. Отлично място за снимане на залязващото слънце над Петрахиля, Опасния зъб и Равни камък.

Опитайте най-вкусната пъстърва

Да дойдете в Тетевен и да не опитате прясна балканска пъстърва? Не си го и помисляйте. Но най-вкусната пъстърва ще ви предложи не някой от ресторантите в града, а вила Червен, където се отглежда естествено в рибарник. До вилата може да стигнете с джип или по-висока кола, но препоръчвам да се качите пеша по пътеката през гората. Тя води началото си от чешма Топлика, на около километър след центъра на града посока Рибарица. Поставена е голяма указателна табела, която лесно се вижда от пътя. Вилата се намира в местността Конски дол в подножието на връх Червен. Природата е прекрасна, храната вкусна, а домакините изключително гостоприемни. Във вилата се организират различни събития и работилници, яздят се коне, а децата се чувстват безкрайно щастливи сред природата. Информация за всички активности ще намерите в сайта.

На басейн в Тетевен

Два са басейните, които може да посетите в града.  Хотелите Олимп и Еница предлагат басейните си не само за своите гости, но и за външни посетители. Потопете се в прохладната вода и се отдайте на пълна почивак, съзерцавайки планинските гледки наоколо.

На плаж край реката

Плували ли сте в река и скачали ли сте от скала в някой вир? Ако не сте, сега е моментът да го направите. Три са вировете на река Вит в близост до Тетевен – Синия вир, Просеченик и Семейния. Намират се на няколко километра след механа Воденицата в края на града. Като указателна табела служи Рибарчето на скалата, която се намира точно на един завой в посока Рибарица. Синият вир е преди завоя, а другите два вира са след него.

Опитайте ястия от традиционната за региона кухня

Някои от типичните ястия, които може да опитате в Тетевен, са:

• Саламура (рибена чорба с малки рибки, чесън и много подправки)
• Кротмач (печени белени чушки, сирене, цедено кисело мляко), идеално мезе към охладената тетевенска сливова ракия
• Бял мъж, приготвя се на Петровден (сирене, прясно мляко и брашно, може да се консумира солено или сладко)
• Барабойник (баница с картофи)

Други предложения

• Направете си пикник около реката извън града
• Качете се до бившия Ловен дом – там ще ви посрещне огромна каменна мечка, която е атракция за децата. През есента пътеката към Ловния дом ще прикове вниманието ви със златен килим от опадалите листа.
• Налейте си вода от Долната чешма, емблематично място в града. Тя е една от чешмите, от които тече изворна вода. Намира се между стадиона и хотел Олимп.
• Потичайте или покарайте велосипед на стадиона

Планински върхове и екопътеки

Заслон Опасния Зъб

От заслона Опасния зъб се открива уникална гледка към града. Пешеходният маршрут до скалата с формата на кътник е най-популярният в района. Подходящ е и за деца, и за неопитни туристи. Денивелацията е 493м, а продължителността на прехода е около час и половина.

Как да стигнете?

• С кола от автогарата в посока хотел Здравец до вила Арборетум. Там оставяте колата и тръгвате по черен път, който води до табела, указваща маршрута към заслона. Пътеката е с маркировка.
• Пеша. Вариант 1 е да тръгнете по пътеката от стадиона или вариант 2 – през поляната зад Ловния дом, която води до въжения парк и вила Арборетум. Пътеката към Опасния зъб се движи през гора, не е стръмна, към края се минават два каменни сипея. Преди самия заслон има леко откатерване, но на скалите са изградени метални парапети, с които да си помогнете.

Подходящи сезони за посещение са пролет, лято и есен, не се препоръчва през зимата.

Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е символ на града. Висок е 1 179м. Каменният му лоб, с височина около 130м, пръв посреща слънчевите лъчи, затова името на върха произлиза от гръцките „петрос“ – камък и „хелиос“ – слънце – Слънчев камък или Петрахиля. При подходяща светлина върху скалата се виждат знаци, които някои хора определят като букви, а други като хурка с вретено. Според една от легендите момък на име Димо някога е задирял мома на име Цвята. Той ѝ свирил песни на кавал, а тя го слушала запленена. За срещите им се пременявала с най-хубавите си одежди. Един ден той ѝ предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя поискала да забие хурката ѝ в скалата на Петрахиля. Той изпълнил заръката, но въжето, с което бил завързан, се скъсало. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.

За връх Петрахиля се тръгва по пътеката, водеща към Опасния зъб. На половината разстояние тя се отклонява и тръгва към върха. Денивелацията е 763 м., продължителността на прехода е около два часа и половина. Имайте предвид, че пътеката е стръмна, с плъзгащи се камъчета и сухи листа, носете си задължително щеки.

Връх Трескавец

Наречен е така, защото там падат най-много гръмотевици. Намира се на 965 м.н.в. Пътеката тръгва от село Бабинци. По пътя към върха може да срещнете стада овце или козички, а под самия връх пасат стада коне.

Гледката от върха е зашеметяваща, особено по залез слънце. Тук се намират и останки от тракийската, късноантична и средновековна крепост „Трескавец“ . След направените през 2008 г. археологически разкопки са разкрити каменните основи на пет сгради и керамика, датираща от началото на ранножелязната епоха (XII – XI в. пр. н.е.). Резултатите от изследването на каменноподобните късове, водят до извода, че през античността на връх Трескавец е извършвана металургична дейност с добив на желязо.

Връх Острич

Лесно ще го разпознаете по острата му форма. Намира се между върховете Трескавец и Червен. До него води обезопасена екопътека, която тръгва от село Бабинци. Преходът не е труден, подходящ е за деца. На най-високата му точка 1069м има изграден параклис Покров Богородичен, който обикновено е заключен. От площадката край параклиса се разкрива прекрасна панорамна гледка към Тетевен и околностите. Колоездачите могат да изминат трасето и с велосипед.

Връх Червен

До връх Червен води екопътека Нагоре към слънцето. Тя тръгва от разклон преди село Бабинци. Има дървена табела, която указва началото и там може да оставите колата си. Дължината на пътеката е 3 км в едната посока, като продължителност е около два часа. Пътеката е живописна, минава през поляни, люлякова гора, борова гора и достига до скалите на върха, който в най-високата си точка е 1222м. Самият връх представялва широко плато с отвесни каменни скали и разкрива панорамна гледка към Тетевен, околните върхове и Централна Стара планина.

Хижа Момина поляна

Хижата се намира на надморка височина 1640м. Изходен пункт е местността Анчова бичкия на 24км от Тетевен.

 

Къде да отседнем в Тетевен

Ето някои предложения в хотели и къщи за гости:

• Хотел Еница с плувен басейн и оценка 9,0. Цена на нощувка за двама – 50 EUR
• Хотел Олимп с плувен басейн и фитнес център с оценка 7,9. Цена за нощувка за двама – 40 EUR
• За любителите на еко туризма и природата – вила Червен в подножието на върховете Червен и Кон с оценка 9,1. Цена за двама – 44 EUR.
• Къща за гости Лори с градина и барбекю. Оценка 9,6 и цена за нощувка 30 EUR
• Вила Арборетум, от която тръгват пътеките за Опасния зъб, Петрахиля и Равни камък. Вилата предлага спа център и различни активности за своите посетители. Оценката е 9,3.

Какво да посетим около Тетевен?

Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец”

Повечето манастири са градени на скрити и потайни места. Но не и Гложенският манастир. Той е кацнал гордо на висока отвесна каменна скала и се вижда отдалеч. Но каква е историята на манастира и защо се е озовал там?

Ако се вярва на местното поверие, старото име на село Гложене било Чирен пазар и тогава се е намирало на около един километър от днешното село. Сегашното село е основано от киевския княз Глож, който получил мястото от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и манастир, просъществувал до идването на турците. Князът дарил на манастира икона с лика на Свети Георги Победоносец. След набезите на турците иконата изчезва и я намират на каменната тераса, на която се издига днешният манастир. Прибират иконата, но тя отново изчезва и монасите я намират на същото място. Приемат това за знак и издигат своята обител на високата, трудно достъпна скална тераса, която да защити манастира от посегателствата на турците. Наричат манастира Св. Георги Победоносец в чест на иконата, която им указала това място.

Гложенският манастир е средище и на революционна дейност. Тук се намира едно от скривалищата на Васил Левски.

Къща музей „Васил Левски” – с. Голям Извор

Сградата е паметник на културата от национално значение. Възрожденската къща е на два ката и е приспособена за нуждите на революционния комитет с множество тайни изходи и скривалища. В малко скрито помещение е възстановена автентична работилница за оръжия от онова време. Интересен обект  е бъчвата с двойно дъно, предназначена за укриване на човек.

Село Рибарица

Селото е на 701 м. н. в., намира се на 12 км от Тетевен и е най-дългото село в България – цели 12 км. Рибарица предлага идеални уловия за почивка с чистия си планински въздух, девствената си природа, красивите къщи и китни градини.  Съчетайте пълноценната си почивка с поход, пикник, каране на велосипед. На въдичарите се предлагат богати възможности за речен риболов на реките Бели Вит, Брязовска, Заводна, Костина, Стара Рибарица или в местността Върбака, която е на 4 км от селото в посока Тетевен.

Малко известен факт е, че между юни 1940 и лятото на 1941 година в Рибарица функционира концентрационен лагер с около 100 затворници, които работят по строежа на шосето за Троян.

Къде да отседнем в село Рибарица?

• Терасите е модерна къща с оценка 10,0 и гледка към планината. Може да наемете самостоятелна стая или цялата къща.
• Eco Residence с оценка 9,7
• Вила 11 – семейна почивка в сърцето на Балкана с оценка 9,9
• Ето и останалите предложения

Местност Костина

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. на 25 май дядо Въльо Стоилов Мечката от Тетевен предава на турците Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца. В местността Костина близо до с. Рибарица дядо Въльо ги превежда по специално построеното за целта мостче, което днес е възстановено на същото място. Новопостроеният мост прави впечатление на Захари Стоянов, но сподвижниците му не се вслушват в думите му. Георги Бенковски бива застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и се оставя течението да го отнесе. По-късно тези събития са описани в неговата книга „Записки по българските въстания“.

Паметта на Бенковски е увековечена с паметник, а всяка година на 25 май в местността се провежда възстановка на тези драматични събития.

Планински Маршрути

От село Рибарица водят началото си някои от старопланинските маршрути.

• хижа Бенковси – продължителност 4:30 часа, денивелация – 839м
• хижа Ехо – продължителност 4,30 – 5,00 часа, денивелация – 1000м
• хижа Вежен – 1650м н.в, 4,30 часа
• връх Вежен – 2198м н.в
• връх Васильов – 1490м н.в., най-висок в Предбалкана. Краткият маршрут тръгва от местността Богоя, която се намира в най-високата част на прохода Рибарица – Шипково. Дългият маршрут тръгва от село Васильово.

Резерват Царичина

На територията на резервата се намира единственото находище на бяла мура в средна Стара планина. То е е и най-северното находище на бяла мура в света. В резервата са разпространени бук, смърч, ела, а животинският свят е изключително разнообразен, както с бозайниците, така и с 60-те вида птици и седем вида сови.

Според легендата Тамара, дъщерята на Цар Иван Асен II, една пролет се разболяла от коварна болест. Баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Природата се възраждала, слънцето стопляло земята, птиците пеели, поляните се къпели в цветя. Тамара харесала най-много едно огненочервено цвете, наречено „омайниче“,. Местните хора разказвали, че ако момък види девойка със затъкнато омайниче в косите, тя ще го омая и той ще се влюби в нея. Повярвала в легендата, Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Не намерила любов, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли „царско цвете“, а местността с поляните, на което то цъфти – Царичина.

Село Бабинци

Село Бабинци се намира високо в планината на 9 км от Тетевен. От него тръгват маршрутите към вр. Трескавец, вр. Острич и екопътеката Нагоре към слънцето, коятo води до вр. Червен.

Дори да не сте любител на планинските маршрути, категорично си струва да се разходите в околностите на селото. Пред очите ви ще се разкрият пасторални старопланински картини, ще се срещнете с пасящите наблизо кончета и ще се опияните от аромата на дъхавите билки.

 

Село Черни Вит

Освен с природата си, село Черни вит е познато с прочутото зелено сирене. То е едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото плесенно сирене на Балканите.

Повече нформациия за зеленото сирене и неговият производител Цветан Димитров, ще намерите тук.

Биосферен резерват Боатин

Биосферен резерват Боатин се намира в в землището на село Дивчовото в най-западната част на национален парк Централен Балкан. Резерватът се простира на надморска височина от 800 до 2000 метра.

Пещера Моровица

Моровица е една от многобройните пещери, разположени в Тетевенския балкан и е една от най-големите български пещери. Тя е двуетажна, общата дължина на подземните галерии е 3,25 километра, а дълбочината и е 150 м.
В пещерата са открити предмети от праисторически времена, които се съхраняват в Историческия музей в Тетевен. През 1962 г. е обявена за природна забележителност.

До пещерата може да се стигне по две екопътеки  – от село Гложене и от Гложенския манастир. И двете пътеки са добре маркирани, а разстоянието се изминава за около 45 мин. пеша.

Източник на статията: https://myplacestovisit.net/teteven/